Mar 29, 2007, 10:49 PM

* * * 

  Poetry
434 0 2
Огъчне припламна,
засвети и допари.
Искаше да топли,
а отвори рани .
Че нищото се свърши
как да разбера,
на огнище малко
коприва избуя.
Растение признато, лековито
даващо сила - упорито.
Защо ли го пиша,
какво пък ми остана...
Човек си диша,
раната си е рана.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??