В живота напред
вървиш без компас.
Не знаеш ни месец, ни дата, ни час.
Нямаш усмивка, нямаш лице,
нямаш очи - Къде ли са те?
Потънали някъде, гледат през мен,
поглед далечен, безкраен, сломен,
отнесен от вихъра, в пустиня вървиш,
не чуваш ни песен, ни глас, нито вик.
Ще дойде накрая вълшебния час.
Отлита душата, не е между нас.
Живял си защо, умираш незрял,
умираш, незнаещ ни радост, ни жал.
© Анелия Овчарова All rights reserved.