Feb 28, 2007, 9:36 AM

* * * 

  Poetry
844 0 6
В тъмното умислена стоя,
дарена с мълчаливо отчаяние,
обърнала съм мисълта си в празнота
и чакам бавно своето изгнание...

Неволно лекичко навела съм глава,
една сълза по бузата се стича,
увила съм се плътно в плътта,
усещам само на сълзата дирята..

Дали това зовът е на смъртта,
или само нейна нотка на внимание,
ще се надигна ли, любов, от пропастта,
или ще чакам своя край в изтезание...

© Анелия Овчарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??