Не искам да плача, но уви, нарани ме ти.
Не искам да страдам, но няма как да изтръгна сърцето си.
Не искам лед, а топлотата, която усещах
от лъжливи думи, размътвайки моята глава.
Наивница голяма съм, за да повярвам в любовта,
че тя съществува и може да е като в приказка.
Не знам дали пак да ти повярвам,
а и докога ще слушам хубави неща,
а после... захвърляни сякаш на боклука?
Съжалявам, но трябва да се спра да вярвам
на красивите лъжи, които ми подари.
Самотна ще продължа да се скитам ...