Не искам за нищо на света косите ти да са фонтан,     
   защото са буйни като желанията ми.   
Когато духнеш и пламъкът угасне, винаги остава малка искрица.
Безсъние.
Безсъние са нощите, в които плача.
Като ранено животно.
Не искам да ме виждаш гол.
С разголена душа.
В сърцето ми се заплита възел, ти ме притискаш
като клещи.
Стискаш здраво.
Не съм от желязо.
Когато ме гледаш, се разтапям.
Когато те няма, съм студен.
Когато ме гледаш, съм тих,
Когато те няма, аз съм
Нищо.
На нашата планета няма въздух,
останаха само дупките от куршуми,
които надупчиха душата ми.
Дупки, които висят в ума ми.
И ме разпадат.
Забиваш в кръвта ми тъжни балади.
Вятърът развява роклята ти, а ти се гавриш със силата
на Чувствата ми.
Вятърът е слаб.
Силната си ти.
 Разрушаваш ме.
Искам да разваля стиха, който ти подарих.
Онзи стих, който никога няма да забравя.
Целувката ти е безсмъртна,
Любовта ти е вечна и ме погубва.
Мощ.
 Аз съм слаб.
Ти ме разрушаваш.
Но те искам до мен.
Искам да съм с теб на Луната.
Защото на Земята разбрах,
че сърцето ти няма душа.
Защото искаш да си
Силна.
Така ме убиваш.
Искам да се къпем в морето на красотата
И вълните да ни галят
както преди,
когато ме обичаше.
Но вълните се разбиват в мислите ми.
Не знам как да го изрека.
Без теб умирам.
 Имам крила,
но се счупиха.
Не летя,
защото ти си тук,
на Земята
...