Пеша дойдох. Недей да ме завръщаш.Ще пийнa чиста водка, вместо сок.Цигара ще запаля. Ще прегръщамчерната земя на твоя гроб!
А колко минаха. Отдавна беше.Годините въртят се като миг.Издъхна бързо. И не те болеше.Болеше нас. Останали след теб.
Разбра ли вече, имаме си внуче.Роди се в онзи ноемврийски ден,кога те закопахме като кучена повече от метър под снега.
Ивана казва се. На теб я кръстиха.Но казаха, че ще и викат Ани.Не значи ли това, че вечно свързахаверигата на наш'те стари рани!
Сега разбра ли? Нищо, че избягаот мен и от живота в този свят.Дори и да не искаш, пак ще трябвадо тебе да стоя. Дори да си крилат!