,,Две звезди...
една от тях е мама...''
П. Й.
Стига плака, небе! Наводни ми душата.
Откъде ли се взе онзи дявол с рогата?
Като ангел с крила се яви на небето
и постави звезда с нежно име на цвете.
С ален пламък изгря, освети небосклона
и отчаяно много на лале ми напомня.
Тъй се казваше мама... и на нея я кръсти,
да ми свети в нощта, а деня да ми кърпи.
... и чемшир посади, като в двора, зеления, ...