Nov 15, 2004, 2:00 PM
* * *
Удавник съм
в собственото его -
на дъното
сред водорасли
от съмнения,
с протегната ръка,
но нейде в бездната,
а ти изгубена
в свое измерение.
Отровата издува
гниещата плът,
разпуква се
набъбналата кожа,
а в гърдите -
котва-кръстопът,
посоките -
в безпътицата
сложени...
в собственото его -
на дъното
сред водорасли
от съмнения,
с протегната ръка,
но нейде в бездната,
а ти изгубена
в свое измерение.
Отровата издува
гниещата плът,
разпуква се
набъбналата кожа,
а в гърдите -
котва-кръстопът,
посоките -
в безпътицата
сложени...
© Найден Найденов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздравчета с усмивка!
-
И много тъжно, мила
Благодаря! -
И аз сега така се чувствам....хубаво е ,истинско е ....моите поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
