Есенно слънце рисува с тъга
импресия шарена - платното зелено.
Тихо дъждът размива деня.
Пълзят по гърба ми тръпки студени.
Вятърът палав подрежда листа.
Пъзел от топли, разбити надежди.
Повтаря се всичко на тази земя:
Глупост, любов, страст и копнежи.
Всяко време - със своя кумир,
роден от стремежи и скрити желания.
Моят древен, изтъркан псалтир
умори се от болка, тъга, покаяния. ...