Не искам да съм сама сега,
искам да има някой в моята тъга,
да удрям с бухалка точката една,
вместо да седя и да гледам цвета
на залеза червен,
на залеза уморен да гледа
бедата на хората по света.
Искам отново да се усмихна на нищото,
но тъгата е заляза душата с ръжда
и сърцето студено сега се опитва
да се освободи от тази беда.
Но жалко, без успех остава ...