Ето я отново пръска светлина
най - прекрасното и тъжно същество на таз Земя,
до болка тя позната феята на мрака.
Под издъхнала върба седи,
попива жадно мъката със сините очи
и поруменява натрупалия сняг с кървави сълзи.
А тревата сякаш с чудодейна вода полята
пробива ледена корица и огъва се нагоре
като нощна птица.
Малки устенца редят нежни слова
и от изсъхналото езеро бликва бистра вода.
Замахва тя ръка и Слънцето изчезва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up