* * *

Mar 27, 2005, 12:43 PM

Poetry

1067 0 1

Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.

Тъгата ми е китка жълта роза,
която ти на есен ми дари.
Настъпи дълга, скучна проза
и тя ни раздели.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

joanna_vas (Йоанна)

2005-03-28T00:48:25+03:00

Сега е момента прозата да разцъфне в поезия от чувства, ако това е възможно разбира се Желая го.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works