* * *

Mar 27, 2005, 12:43 PM

Poetry

1133 0 1

Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.
Тъгата ми е китка жълта роза,
която ти на есен ми дари.
Настъпи дълга, скучна проза
и тя ни раздели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works