Винаги гоним дъгата
и облаците покрай нас летят!
Винаги молим съдбата
да ни помогне за последен път!
Но моментите хубави,
като пеперуди бели отлитат,
отнемайки и последния писък надежда
без дори да попитат!

Вървим напред уж устремени
към светлия идеал,
а всъщност сърцата ни спрели
изгарят за лекия дял!
Говорим уж каквото сами желаем,
а всъщност казваме това,
от което най-силно ще ни заболи!
Нима желаем да живеем в лъжи
и истината да е никому незрима?
Нима сърцата ни са толкоз зли
и в тях царува хладна зима?