Безброй стихии в мен се люшкат
заплитат мрежи болка и любов
срам и гняв в душата ми препускат
и всеки слънчев ден е порив нов
Необуздана луда жажда ме изгаря
по диви, невидяни светове
като изкъпана дъга изгрява
копнеж с кристално чисти цветове
След миг обаче тъмна страст ме грабва
подправена със чашка светъл ром
аз правя стъпка грешна и фатална
забравила реалност, път и дом. ...