> Нощта жадно изпива сълзите ми,
> които бавно се стичат от очите ми.
> Тя взима в своите хладни ръце,
> болката на моето ридаещо сърце.
>
> Нощта ме крие в своята прегръдка,
> отпива от очите ми глътка подир глътка
> от отровата, която ме убива
> и в друга нова тъмнина смъртта ме обвива.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up