Бяла луна с нежна ласка ме сгрява.
Вечерница пее ми с приказен глас,
нощта ме обгръща - безплътна оставам,
разтваря се в нищото моето "аз".
Неказвани думи сърцето шепти,
нечувствани страсти жадува,
към тебе ще литна с крила от мечти
и няма защо да тъгувам.
Ела! Прегърни ме! Усмивка ми дай!
И нека сълзите се слеят.
Не бързай! Почакай! Със мен помечтай!
Аз само с мечтите живея!