Така те пих до дъно и несвяст,
че бързеят ми завидя за тази дързост.
Разплиска ме по брегове от листопад,
за да потъна в мъжката ти гордост.
Удавена от непокорната си нежност
към всеки спомен - късчета от мен,
оставих се да тъна във омая,
но времето не се завърна с теб.
И затова разпуснах си косите
пред сърпове на жарко лято.
Две плитки, като две ръкойки,
се разпиляха с есенното ято. ...