Aug 13, 2005, 12:05 PM

* * * 

  Poetry
649 0 0
В самотните полета на душата ми
пониква доверчиво цвете.
А вятърът изкачва стъпалата
към кръчмата на блудните поети.
Те тръгват подир него неохотно,
следи от тръни носят по челата.
Сърцето ми остава да им свети,
додето чакам тихо моя Вятър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??