Простих на врагове и на приятели,
на себе си така и не успях.
Изпратих в ъгъл тих мечтата си,
покрита с носталгичен прах.
Простих на тези, дето са решили,
че могат да говорят с мен надменно;
на всички, от глупост съгрешили,
които ровят в раните ми тленно.
Приех, простих и не забравих,
а в мен несбъднат, тъжен стих звучи,
че някъде, отдавна изоставих
смеха, прегърнал моите сълзи!