Във дните на печална равносметка
и, търсейки изгубения смисъл,
към теб ме води, без да ме попита,
отчаяния бяг на изтерзаната ми мисъл.
Минути страшни. Часове. Години.
Ала те няма даже за секунда.
Не съм сама. До мене рамо има.
Не съм сама. Но ничия съм. Друга.
А той ме иска всяка Божа вечер,
целува там, където трябва да целуваш ти.
Разбираш ли? Разбираш ли какво е,
напълно чужд човек в леглото ти да спи? ...