*****

Mar 11, 2006, 9:49 PM

Poetry

5.0 / 1

588 0 1

Очите ми парят,
а теб те няма до мен.
Умът ми крещи неизказани мислите,
духът ми се лута объркан този ден
като влак без посока..
скърцащ по релсите.
Мрак притиска бавно гърдите ми,
тази нощ съм сама и леглото е пусто.
Няма кой да целува нежно косите ми
и усещам сърцето си празно от чувства.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Думи от коприва
Their Eyelids

Solitude in the dark of a room Somewhere scars are the lids of sleeping wounds Ingrown, craving to w...
The Hunter

Here I am, alone and haunted; Begging for forgiveness, lonely. Being different, I cannot promise, No...
One wish may come true.

One wish beyond the living, one heartless soul that I'm seeing. A fly to hеaven may be done, a body ...

More works »