Огненозеленият пламък в очите ти, светулчице,
едва ли щеше да свети така радостно,
ако знаеше, че свети напразно...
Пътят е все така тъмен и страшен, светулчице,
и капката светлина от огненозеления пламък в очите ти
не разгонва сенките, а ги прави още по-зли, още по-страшни...
Върви си, светулчице, ние нямаме нужда,
ние не искаме огненозеления пламък в очите ти;
той не ни дава покой, не ни показва пътя,а само ни плаши.
Мракът е по-добър към нас-глупаците, светулчице,
нас той ни успокоява, той ни пречи да прогледнем
и ти знаеш, че ако не си отидеш, ние ще те убием; ...