Feb 14, 2007, 1:37 AM

02.14 

  Poetry
864 0 2

Tърся нещо - не зная какво е,
яд ме е - и не зная защо,
основателно правя пробойна,
тихомълком изваждам пищов.
Искам малко, но много желая,
давам всичко и нищо не ща,
елегантно отстъпвам накрая,
деликатно потулвам свещта.
А когато неволно се случи,
самотата да сграбчи ме цял,
е - тогава съм по-лош от куче -
равнодушно съм сякаш живял!
Е, нали не се чувствам умрял...

© Константин Коев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??