В бурни океани от кървави сълзи се давя...
Водовъртежът завлича и не ме оставя!
Болка и тъга ще останат за теб, дано
ми простиш вината, че си отидох от Земята!
Но ти ела, просто следвай лунната светлина
и полъха на вятъра! Остави черна роза на гроба ми и си върви!
Остави я да се разложи, както тялото ми!
Не плачи!
Виж бялата лястовица, която ронеше сълзи на гроба ми, вече лети!
Стори го и ти! Скоро ще изгреят слънчевите лъчи!
Посрещни ги с надежда и пламък в своите очи!