***

Nov 15, 2007, 9:17 PM

Poetry » Other

804 0 6

Родили сме се - счупени парченца -
и цял живот като в пъзел ги редим.
Търсим ги на всякакви местенца,
живота си с тях да съградим...
Издигаме стени големи,
но удари ги сриват пак в прахта.
И след тоз обрат, променени,
градеж започваме отново. Съдба!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

miss_pretty (Няма значение)

2007-11-26T21:22:15+02:00

Благодаря ти!
kity (Людмила Нилсън)

2007-11-26T15:13:15+02:00

Редим си пъзела, ама като липсва едно праченце...!
Хареса ми, поздрави!
miss_pretty (Няма значение)

2007-11-26T15:12:11+02:00

Благодаря ти, Рени!
miss_pretty (Няма значение)

2007-11-15T23:05:27+02:00

Много ви благодаря!
Много хубаво и интересно продължение, viatarna! Хареса ми!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2007-11-15T21:34:05+02:00

Поздрав за мъдрия стих!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-15T21:22:08+02:00

Съдба като несвършващ пъзел!
Оригинална идея, много хубаво
изпълнение.С много обич за теб.

***

Свързани произведения

Comments

Random works