Вече нищо не е така непринудено. Насилваме се.
Това е краят.
Дори и през тишината го знаем.
Мечтите сами нищо не правят,
дори от все сърце, до болка нещо да желаем.
И изведнъж всичко губи смисъл.
Опитал си, но не си успял.
Недостижимо е това, за което си дишал,
без ничия вина се срива всичко, за което си копнял.
Всеки по своя път тръгва.
На кого да кажа, че искам да бъда в твойто платно?
На какво съм способна не успях да докажа ...