* * *

Sep 25, 2011, 6:03 PM

Poetry

461 0 1

Самота, самота и пак самота,
сграбчва ме в свойта хладна
прегръдка отново тя.
Душата ми, скована в мрак и тъга,
издига около себе си недостижимата стена.
Няма на чие рамо да се опра, на кого да споделя.
Останах аз съвсем сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works