Нощ навън отново студено се спусна
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик,
от надежда светла и копнеж окрилен,
през вечността борех се за своя миг.
Аз с теб да бъда и ти да бъдеш с мен!
© Станчо Станчев All rights reserved.