* * *
Вселената преля в
кръвта ми.
Като вик,
като последен дъх.
Усетих знак.
Почувствах тихост.
Пътят свърши.
Усмивка.
Лъч очите заслепи.
Полудявам...
Миг надежда
за спасение.
Не.
Животът ме захвърли.
Не в кофата за смет.
В обятия на
низки страсти.
Спирам.
.......................................
И все пак,
стъпките след мен по
пътя
няма да ме върнат.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е хубаво!
-
Спираш ?....дали ?
-
!
поздрав -
Чудесно е!Поздрав!
-
"стъпките след мен
по пътя няма да ме върнат."
Страхотно е!
-
И все пак
____________
! -
Не се заричай!
-
...понякога стихиите ни принуждават... връщат ни от пътя... за наше добро...
-
Страст! Живот! Лъч заслепяващ...
а после нищо не е същото...
по пътя няма да ни върнат...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
