Черни чувства задушават ми сърцето
и студена пот избива по лицето.
Стяга и притиска всичко със страшна сила -
в свойта длан съдбата мен е свила.
Чувам вечно само своя дих
и мисълта изляна в този глупав стих.
Тъмната влага навлиза в мен...
той идва мрачен и студен...
В мозъка цветни картини ми представя,
мъчи го, троши го, но той не забравя.
И той и тя до мене спират,
със страшна сила вятърът бучи,
виелици и мрак навред свирят
и тъжна музика нейде там звучи.
И чувам аз последни удари в сърцето,
последен дих на мрачна самота.
Изсушава се изцяло лицето
и те мачкат ме в страшна пустота.
Облягам аз главата тежка,
почивка - веч душевното копнение.
Какво значение има една пешка
за света голям, за нея - само изкупление.
Макар че нещо толкоз малко едва ли би могло да извърши престъпление...
21.04.2008г.
© Габриела All rights reserved.