* * *

Jul 14, 2011, 4:26 PM

Poetry » Other

635 0 0

Порой от звезди и рози с жълти листа,
пръснати по студената черна земя,
които пеят песен в нощта.
Една душа страда и кръжи до мен,
чувствам, че е там и със затворени очи
те виждам - в дървено легло си легнал сам.
А вятърът носи аромата на смъртта, а ти
летиш с невидими крила към вечността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works