Dec 4, 2008, 5:19 PM

* * * 

  Poetry » Other
621 0 6

Убий ме с очите си отново,

нарани ме с остри думи!

Изливай цялата си жлъч,

убий ме, погази ме цяла!

Дано тогава спра да те обичам.

 

 

Когато видиш ме, тръгни далеч,

в насрещното на любовта върви,

пред мене друга ти прегръщай!

Дано тогава спра да те обичам.

 

Когато видиш ме да плача,

смей се с цялото си сърце,

шамаросай ме с ехидност!

Дано тогава спра да те обичам.

 

Покажи ми, че сърце ти нямаш,

отключи във себе си целия лед,

мини хиляда пъти през сърцето!

Но знам, няма да спра да те обичам!

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Леле ти данеби да си гласа на народа че казваш кой какво мисли?За теб ок,но за другите малко се изхвърляш май хах
  • разбилаш ли че ето такива ... откровения ... недобре отразени първосигнални болчици в ляво .. будят съжаление в някого а в други смях... при мен и двете ... но няма наслада от написаното ... и ако наистина вярваш в нещата които написа под последният си стих ... "Вземи се стегни!!!"
  • РАЗБИРАМ ТЕ-ПРАВА СИ,АХ,КОЛКО СИ ПРАВА САМО...!! Попадна точно в сърцето ми с този стих! ЛЮБОВТА НАИСТИНА Е ЛУДОСТ,..ИНАЧЕ ЗАЩО ЩЕ Е ЛЮБОВ!!
  • Сега изживявам същото като теб.Напълно те разбирам.Прегръдки
  • разбирам те...Каквото и да направи любовта не се лекува лесно!Времето ще те промени!
  • Напълно те разбирам! И понякога си мисля дали това не е лудост...
Random works
: ??:??