Загубих се сред хилядите дилеми,
не като гора те бяха, а бунище,
дето хвърлях всичките проблеми
на живота ми, а той е пепелище.
Запалих ги, като змии засъскаха проклето
и изгоряха леснопреживяните, но другите -
недогорели въглени, следи оставиха и често,
напомняйки за себе си, се пак разпалват.
И ги гасих със сълзите си, а още парят,
пожарникари за душите си не знаят
и моята от въглени жигосана се лута,
вие, влачи се безпомощна, но оцелява.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up