***

Mar 22, 2017, 4:03 PM

Poetry » Other

458 0 2

"Разтърсвам душите ви" –

казва тя и отминава.

Тая жена е бедна,

нищо не притежава,

не е изискана дама,

не, тя е от волните

и непокорните,

дето твърдят, че

само с любов се живее.

Само с любов ли?

Айде, де – викаш.

Но я търсиш

и искаш,

и щастливо се давиш

във вълните ѝ.

Леко се диша,

леко някак се живее

сред косите ѝ.

Но тя не спира.

Рови в теб

и боде сърцето ти.

Все търси,

търси

и не намира.

Става,

тръгва си,

сърцето плаче

и търси,

търси я.

А тя отминава

и повтаря вятърът:

"Разтърсвам душите ви"

Please sign in with your account so you can comment and vote.