Отново самотен се лутам в нощта

и търся утеха във всяка звезда.
Небето спокойно вика, зове

и бавно ме дърпа със студени ръце.
Къде ли сгреших? При кого ли е тя?
Само животът ще каже това.
Любовта към нея ми дава сили

да продължа и бавно ме тласка към нова мечта.
Мечтател наричан от всички деца,

но знаят ли колко ми липсваш в съня?
Живота ми дава цел да продължа,

да следвам мечтата на всяка цена.
Безумно красива и нежна бе тя,

а с тази усмивка ми влезе в ума.
Ужасно много липсва всичко това,

но остави ми точно тази мечта

да си я върна някога за вечността.