отива ли ми да съм леко пиян
така небрежно брадясал
със сърце от страсти облян
с мечти колкото пясък
цветен от глава до пети
симфония за "мъртъвците"
смешен човек съм почти
обагрен с думите злите
незабележим с ореол в тъмата
настъпван от джуджета дори
но с някакъв нерешителен блясък
миришещ на добрини
лъхам на минало и нафталин
не мога в съвремието да се впиша
макар да ходя и с грим
изглежда сякаш, че съм призрачен дим
простак съм с безумна глава
гласът ми потъва в тъмата
но някаква незнайна съдба
в очите отразява луната
отиват ли ми тези бесове
или дяволът в мен си показва рогата
всички незнайни богове
ми бърборят в главата
© Всемнелюб All rights reserved.