Ето, мина и април
и денят не е така унил!
Слънцето от раничко пече,
скоро май, ще става за море!
А цветята в нашата градина,
с цвят дъгата ни надмина.
Весело стъбла накланят
и с красотата си подканят!
Всяко аромат си носи,
за целувка сякаш проси!
С прелест то ни се кокори,
сякаш със очи ще проговори! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up