Нищо, че косата ми е побеляла вече,
моята душа ще бъде млада,
докато до мен стои човече,
обича и е обичан от своята баба.
Поздравявам ви, девойки и юнаци,
че ни дарихте с внучета красиви!
Превърнете се за ден в хлапаци,
всички да сте зрави и щастливи!
Мъничко за детството ще ни боли,
но няма възраст за мечтите.
И ние някога дечица сме били,
със веселото пламъче в очите.
Обичаме ли внуци и деца,
на душите ни ще бъде леко.
На улиците им да греят хиляди слънца,
където и да са - наблизо, или на далеко!
© Цанка Митова All rights reserved.