Стаен край червени врати,
подло подменяше знаците вятърът.
Закъснях да премина чертата,
а уж във ръцете си носех
безвременност.
Всеки ден стана сряда -
препълнен със празност.
В безпространство увиснах -
и вървях, и се губех,
и се спъвах в безсебе си.
На Д.
© Дора Павлова All rights reserved.