Ей тъй се нижат тихичко години.
Ей тъй, сред глъч,сред труд и суета.
В началото са сто маслини.
Накрая има в купата една.
Костилките заели са чинията.
И всичко свежда се отново до едно.
На човекът това е орисията-
„Сякаш никога не е било.„
Годините останали зад нас,
са толкоз чужди, странни, непознати.
Вече някак си не сме курназ,
сред тези планини от дати. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up