slavimn (Славяна)
66 389
Nov 7, 2010, 12:33 PM

... 

  Poetry » Love
568 0 5

                                         В този живот закъсняхме да осъзнаем и подкрепим чувствата

                                         си. Може би в следващия ще се срещнем навреме или няма да

                                         бъдем толкова плахи...

 

Макар и да зная,

че всъщност това е

едно невъзможно усещане,

да мога - мечтая -

да ида до края

на магнитното твое докосване.

Да спра зад безкрая,

променяйки тая

съдба на напразно очакване,

да не трябва да крия,

че с нежна магия

се боря за светло възкръсване.

А искам оная

прекрасна омая

да изживея до пълно разкъсване,

но не бива да пия,

докрай да открия

забраненото твое присъствие.

Понякога само мечтая

как вървим сред безкрая

на неземно и вечно разтърсване

и несправедливо сама е -

за жалост така е -

липсата на искано откъсване.

Но както изглежда

май няма надежда

да поискам от тебе отърсване,

защото тогава

ще отлети към забрава

сянката на миналото сбъдване.

© Славяна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??