Jan 20, 2008, 9:03 PM

11 рози 

  Poetry
720 0 8
 

На облак се возя

и прося спомена

да ме посрещне

с малко топлина.

11 рози внасят

в умората ми светлина.

Осъзнавам

колко много означава

да посееш радост,

разбирателство, човещина.

За какво ли друго служи

рожденият ми ден?

Не, не се вглеждайте във мен.

Остаряващо вече дете

своя пясъчен замък плете

и го вози не в самолет,

а на облак.

Във неистовата надпревара

животът ми е все наопак.

Само пурпурните рози

светят в сивите ми дни.

Достатъчен е твоят поглед,

само с поглед до мене седни.

Огнено петно

от моя ден рожден

остави във всеки миг

и светът ще бъде оцветен.

 

Аз съм станала войник,

който облаци сънува

и във сънищата си танцува

като прима балерина -

всеки миг и всеки ден

и... Господи, всяка година.

 

 

 

© Люска Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав за стиха и честита годишнина от годежа!Желая ти освен задължителните рози,много хубави мигове и разбирателство!Пийте едно и от мен,защото знаеш,че сега съм си в къщи и гледам болно дете!
  • "Остаряващо вече дете

    своя пясъчен замък плете

    и го вози не в самолет,

    а на облак."

    Браво!!!

  • Докосна ме ,Люска!
    Прегръщам те!
  • Поздравления!!!Докосна ме стиха ти!!!
  • Люска, много ме развълнува стиха ти, така близко до мен е това, което пишеш
    Аз съм станала войник,
    който облаци сънува
    и във сънищата си танцува
    като прима балерина -
    всеки миг и всеки ден
    и... Господи, всяка година.
    Поздравления !!!
  • Представям си войник който сънува,че танцува като прима балерина......само дано другите от ротата не го надушат!!!Хахахахахахаха
    Това в кръга на шегатаИначе ми допадна.Поздрави
  • Благодаря ти -Маги!
  • Много е хубаво, мила Люска.Много.
    с обич за теб.
Random works
: ??:??