"Срещнах едно момиче и се изгубих в усмивката ù

  И тази целувка от устните ù, тя пламтеше като залеза в нейните очи и когато погледна в тях виждам пряк път към Рая 

Тя е бурята, която ме отвя"

С теб имам нещо, което не мога да обясня

Повикай ме посред нощ, повикай ме сутрин рано и когато съм угрижен и зает на работа,

за теб съм тук, да ти оправя деня и когато ти се плаче, ме повикай още по-силно.

Това не е любов. По-силно от любов е

Измъчва ме болка,силна,упорита

пробожда гърдите ми като нож,независимо от часа.

Не заспивам,въпреки,че съм смъртно уморен.

Не мога,докато не ти чуя гласа.

Аз себе си лъжа и трудно приемам тежката истина.

Ръката ми би искала да те докосне,

защото ти си за мен всичко

Важдам те, а теб те няма

Чувам те, а не си тук

Когато уморени очи затворя, целувам те в съня си

В живота още ме крепят спомените за нас

И днес те чакам с еднаква страст, като преди и още, както някога, бързам усетя прегръдките ти

Мисля, че си губя ума

  Ти ме водеше ден след ден

  Мислех, че е истинско, оказа се лъжа

Остави ме толкова объркан, но истината е, че знам, че си също толкова разбита като мен

  Ти беше единственвената и все още си, макар и да имаш гадже

  Не мога да повярвам, че бях толкова сляп

  Избрах да игнорирам всички червени знамена

  Въпреки че чувствах, че ще пострадам

Едва ли ще разбереш какво означаваше за мен и знам, че болката няма изчезне, боли адски 

Но това е Раят без теб

Няма останали страници и историята е неразказана

  Как ще излезе краят е нещо, 

което никога няма да разберем