Не съм си мислила, че си неземен,
Че си мечта наяве ти
За мене ти реален си и земен
И от това не ме боли...
Не съм си мислила, че ме обичаш,
Че си готов на всичко ти,
Не съм очаквала в любов да се заричаш,
Не съм очаквала от теб лъжи...
Очаквах ти да ме разбираш,
Ала разбираш ли ме ти?
Очаквах в тъмното да ме намираш,
Щом плача ти да казваш:"Спри!".
Не съм очаквала да те обичам,
Да мисля ден и нощ за теб,
За тебе всяка дума да изричам,
Без теб да се превръщам в лед!
Не съм очаквала, че щом те няма
Без теб ще чувствам празнота,
Че ще попадна в тъмна яма
И ти ще бъдеш изход от това...
Не очаквам днес да съжалявам,
Че дадох ти безброй неща,
Но мисля да не продължавам
Да ти подарявам любовта!
© Кристина Пейкова All rights reserved.