Когато тишината замълви
и капките роса пресъхнат изведнъж,
тогава вечно спира да боли,
но няма мигове такива във живота.
Земята сменя своята премяна
и с нея ние своя лик,
живеем в непрекъсната промяна
и с неизвестност всеки миг.
Утехата, която ни събира,
е същата, която ни дели,
всеки себе си намира,
но губи се във чуждите мълви. ...