Любовта се пие до дъно. До връх.
Без условности. Без условия.
И така - до последния дъх.
Инак, приятели, за какво ви е?
Някакви заместители,
дето само на тъмно виреят.
Неусетно ще се наситим
и еснафски ще заживеем.
Няма да има светла лудост.
Няма да има нежен взрив.
Няма да има помен от чудо.
А тогава защо да си жив?
© Николай Гюлев All rights reserved.
великолепно казано и написано..