Обичам слънцето да слагам в джоб,
да яздя с ветровете - в косите, пеещи цигулки...
Щом здрачът падне - залеза в скалите търси то,
докато аз играя криеница със светулки.
Обичам пясъка - той шепне между пръстите - мечти,
изнизали се - в тиха плитка, сплетена от времето.
А вечер с него да рисувам бледите звезди,
посипвайки праха му по небето, моето.
Обичам как луната боса вечер стъпва
по пътища неведоми небесни,
внимателно извила сърп - да не настъпи
мечтите на децата си чудесни. ...