* * *
О, беше пъпка наш'то цвете,
едва набола току-що,
но ти ръката си протегна
и скърши нейното стъбло!
Цветът тогава не увехна,
но никога не цъфна тъй,
о, както розите умеят
уханни дълго да цъфтят!
Сега е късно да поливаш
със сълзи раната в пръстта
и както нежно да я милваш, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up