* * *

Aug 19, 2009, 10:07 PM

Poetry

474 0 1

Ти не ме погледна на раздяла
с поглед, бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души.
В две посоки дирята остана.
Те от възел тръгваха един.
Две посоки, като жива рана,
стигаща до хоризонта син.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works