Dec 22, 2007, 6:43 PM

13 - 2007 

  Poetry » White poetry
655 0 1
Аз съм творец на фалш и гротеск.
Нямало е момент, в който да не
разрушавам красотата. Това е протест
срещу баналността, разберете поне,
че съвършенността не е ценна,
когато отвътре си гнила душа
и когато си поредния несретник,
ти за греховете си не изпитваш вина.

Аз съм терорист на това общество.
Знам, ще преживеете и този мой стих,
паразитирате изкуството, като всяко същество
и оставяте неми хората, сгреших
като ви се доверих и ви разказах Рая.
Хората не искат да станат добри,
злобата ви е всичко, което сега зная,
а съвестта ви няма да се развали.

Аз съм спасителната лодка, пробита
от завист и страх, завладяна
от мъките, нека поне се опитам
да се докопам до душата невидяна.
Не, не съществувам - имам дупки за очи,
всичко, което някога съм бил, го няма.
Не притежавам нито мисли, нито мечти,
а твоите думи сега пускаш в празна яма.

Светът ме притежава -
аз съм дете, останало само
и зад стиха се прозявам,
точката става на петно.
Поезията ме вдъхновява,
но музиката, която ме събуди
и с стиха си се надявам
да намеря още много луди.
Може би никой не заслужава
да вижда и да чува звука,
това, което сега представлява,
бе просто дразнещо за слуха.
И сега аз пак се прозявам,
отегчен съм от всичката дързост
не си струва егото да възпявам,
когато света се променя бързо.

И съм просто свикнал на странни неща,
всичко може да се случи в тази душа.
Накъдето да погледна, каквото и да реша,
реалността е грозна в тази душа...

Светът ме притежава,
аз съм дете, пораснало само
и сякаш вятърът ме развява,
размазва ме на нечие стъкло.
Музиката не заслужава
всеки да продължава да твори,
но как талантът се пропилява
и се губи сред тези "звезди".
И аз пак ще защитавам
всеки един творец там навън?
Сега изкуството продължава
в бандата, в която знам, че съм.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много бунтарско и рападжийски,много ми допадна,но не си сам-бъди сигурен в това!
Random works
: ??:??